Атанас Киряков
Пълно име
Атанас Киряков
Дата на раждане
22.03.1939
Дата на смърт
21.06.2025
Професии
Актьор, Режисьор, Сценарист
Брой филми
57
Биография
Атанас Киряков – хроникьорът на времето и разказвач на българската съдба
Атанас Киряков (1939–2025) е режисьор, сценарист и актьор, посветил живота си на документалното кино и създал над 100 филма, които очертават портрет на българската история, култура и човешки съдби. Роден във Варна, той завършва кинорежисура в Парижкия Институт за висши кинематографични изследвания (IDHEC, днес La Fémis) през 1963 г.
Кариерата му започва в Българската национална телевизия (1966–1970), а след това работи в студия „Време“ (1970–1982). От 1993 г. е продуцент на свободна практика, като продължава да създава филми с характерния си дълбок и проникновен поглед към обществото.
Филмите му разглеждат социални, исторически и морални теми – от „Да спасим въздуха“ (голяма награда „Златен ритон“) и „Горещата есен на 1989“ до „Оцелелите“, „Нещо като Хайд парк“, „За служебно ползване“, „Горяни“ и международно отличения „Равен на всички“. Всеки кадър носи хроника на времето, която не бива да се забравя.
Киряков е носител на множество национални и международни награди – три пъти печели „Златен ритон“, а филмът му „Равен на всички“ получава голямата награда „Златен кораб“ на Световния фестивал на Червения кръст. През 2024 г. Министерството на културата го удостоява с наградата „Златен век“ за изключителен принос към българската култура и национална идентичност.
Документални филми: Албена (1971), Вестоносци на вековете (1972), Да спасим въздуха (1977), Писани яйца за радост (1983), Равен на всички (1983), За служебно ползване (1989), Оцелелите (1990), Нещо като Хайд парк (1990), Демокрация бр. 1 (1990), Обречените (1993).
Атанас Киряков остава в историята като режисьор с непреклонен поглед към обществото – човек, който чрез камерата си превръща миналото и настоящето в завладяваща хроника на България.
Награди и отличия
Наградата на Велинград за "Вестоносци на вековете" (1972)
Награда на ОНС на Пазарджик за "Етюд" и "Елена Снежина и Атанас Кирчев…" (1974)
Сребърен медал за "Автоматизация и механизация в дърводобиването" (1974)
Почетна грамота за "Пресметнат риск" (1975)
І награда за "Венеция" на Х ПНПФ (1976)
"Златен тракийски ритон" за "Да спасим въздуха" (1977)
Награда на БНФ за "Писани яйца за радост" (1983)
Голямата награда "Златен кораб" за "Равен на всички" (1983)
Награда на София за документално кино (1988)
Голямата награда "Златен ритон" за "За служебно ползване" (1989)