Иван Ничев

Биография

Иван Ничев е един от най-разпознаваемите български режисьори след 70-те години – човек, който превръща човешките истории в дълбоки социално-психологически филми. Роден е на 31 юли 1940 г. в Казанлък, а пътят му към киното започва в Полша, където завършва кинорежисура в легендарната филмова академия в Лодз през 1967 г. – под менторството на големия Анджей Вайда.
След първите си професионални стъпки в полския театър и документалното кино, Ничев се връща в България и започва работа в студия „Време“, а по-късно и в „Бояна филм“, където изгражда своя почерк – човешки, топъл и честен.
Дебютът му в игралното кино идва през 1972 г. с новелата „Сърце човешко“ от филма „На зазоряване“.
Истинският му пробив обаче настъпва с „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977) – Оттам нататък всяко негово заглавие носи свой собствен свят: „Бумеранг“ (1979), „Бал на самотните“ (1981), „Черните лебеди“ (1984), „Иван и Александра“ (1989) – носител на международни отличия от Монтекатини и Чикаго и участник в Берлинале „Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991), „След края на света“ (1998) – топъл, носталгичен разказ за приятелството и идентичността, „Българска рапсодия“ (2014) – българският кандидат за „Оскар“ за чуждоезичен филм.


Паралелно с режисьорската си кариера, Иван Ничев е преподавател по кинорежисура в НАТФИЗ, където обучава поколения млади творци. От 1990 г. ръководи собствена продуцентска къща – „Синемаскоп – Ничев“, а през годините е отличен с ордена „Кирил и Методий“ I степен (1981).
Днес филмите на Иван Ничев се изучават, прожектират и обсъждат не само заради художествената им стойност, но и заради човечността, която носят. Той е режисьор, който разказва истории за хората – не като герои, а като живи души, търсещи своето място в света.