Христо Христов

Биография

Христо Христов е един от най-големите майстори на българското кино – човек, който превръща човешката болка, история и достойнство в силни, вълнуващи образи. Роден през 1926 г. в Пловдив, Христов първо завършва медицина. Но сърцето му е другаде – в театъра и киното. Така по-късно учи режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и специализира във ВГИК, Москва – школата на най-добрите съветски режисьори.
Първите му години минават в театъра, където поставя класики като „Железният светилник“ и „Оптимистична трагедия“. Но истинската му страст е киното – мястото, където думите се превръщат в чувства, а кадрите – в истина.
През 1969 г. Христов дебютира с „Иконостасът“ – филм по Димитър Талев, който му носи редица награди. После идват „Последно лято“, отличен в Сан Ремо и Атланта, и „Дърво без корен“ (1974) – екранизация по Николай Хайтов, удостоена със „Златна палма“ във Франция.
Но апогеят му идва с „Бариерата“ (1979) – психологическа драма по романа на Павел Вежинов, отличена със „Сребърна награда“ в Москва и със „Златна роза“ във Варна. Това е филм за любовта и страха, за човешката невъзможност да се разберат хората от различни светове – и до днес един от върховете на българското кино.
Той е носител е на звания „Народен артист“ и „Заслужил артист“, както и на орден „НРБ I степен“.