Режисьори

Режисьорите в българското кино

В своята същност, режисьорът е артистичният център на филма. Той е човекът, през който преминават артистичните таланти и умения на всички останали творчески професии в киното. Докато други творци имат някаква представя за цялостната идея на филма, режисьорът трябва да има пълна такава, и като генерал, да насочва таланта на всеки член от екипа, за да създадат филма.

Първите български филми в началото на XX век са създадени с ентусиазъм, но без средства или морална опора. Режисьорите са били едновременно сценаристи, оператори, продуценти и визионери.

В следващите десетилетия режисьорската професия постепенно се оформя като отделна специалност. Появяват се първите автори с академично образование, обучени в чужбина и те пренасят у нас нови техники и идеи за визуален разказ.

След 1948, с национализацията на филмовата индустрия и създаването на Студията за игрални филми "Бояна", режисьорът вече има ясно дефинирано място в творческия процес. Той работи в екип със сценарист, оператор, художник и актьори, но е този, който взема финалните художествени решения.

През 50-те години българското кино се оформя в рамките на новата държавна система, а през 60-те започва творческо събуждане - младите режисьори търсят по-личен почерк и нови теми. Това е началото на професионалното израстване на киното, което постепенно излиза на международната сцена.

През 70-те и 80-те режисьорът вече се утвърждава като водещ автор - отговорен за визията и посланията на филма. Появяват се ярки стилове и индивидуалности - от поетичния реализъм на Рангел Вълчанов до психологическата дълбочина и човешка топлота на Людмил Кирков и Едуард Захариев.

Началото на 90-те години променя всичко - филмовата система се разпада, финансирането изчезва, а режисьорите започват да работят като независими автори или в копродукции с чуждестранни партньори. Макар и труден, този период създава нова свобода и отваря пътя към разнообразие от стилове и теми.

През 2000-те и след това се появява ново поколение режисьори - Камен Калев, Явор Гърдев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Теодор Ушев - чиито филми печелят признание и на международни фестивали. Българското кино отново започва да говори със свой глас.

Режисьорът интерпретира сценария, избира актьорите, определя визията и ритъма на филма.

Някои режисьори работя по "железни сценарии", където веднъж финализиран, сценарият не се променя - от кадри до диалози. Други предпочитат по-интуитивен подход, където често се импровизира и променят диалози и сцени в движение. Има, разбира се, и "златна среда" - следване на сценария, с редки промени и импровизации, които могат да доведат до много интересни и неочаквани моменти на брилянтност.

На снимачната площадка той ръководи актьорите и целия екип, взема решения за кадъра, движението на камерата и емоционалния тон на сцената. В монтажната зала участва в подреждането на историята и оформянето на окончателния вид на филма.

Накратко - режисьорът е човекът, който вижда филма, преди още да съществува, и води всички останали до неговото осъществяване.

По традиция, на режисьорската професия в България се гледа като на "авторска", с голяма тежест. Това е различно от студийната система на Холивуд, където повечето режисьори са "наети ръце". Те нямат голяма власт, много дори нямат право на последна версия на монтажа на филма. Всичко се държи от силните студийни продуценти. В Холивуд, шепа режисьори имат тежестта и влиянието да определят какъв ще е филмът им. В Европа, и България, режисьорът е смятан за основната творческа сила в един филм.